Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2009 22:03 - За “Античния македонизъм”, за цар Самуил и характера на ВМРО – какво се спестява в учебниците в Р Македония
Автор: avitohol Категория: Политика   
Прочетен: 1201 Коментари: 0 Гласове:
0



  

imageВсички ние, които се интересуваме от бъдещето на българо-македонските отношения, сме наясно със смисъла, който се влага в думите „Криза на македонската идентичност”. За мнозинството граждани на България и Р Македония това словосъчетание, което често присъства на страниците на големите ежедневници в двете съседни държави остава доста неясно – по-скоро синоним на проблеми, които са завещани от миналото, отколкото като ясно осъзнат съвременен казус. В най-проста форма „кризата на македонската идентичност” представлява задаването на въпроса „Кои сме ние – македонците? Как сме попаднали тук? По какво се различаваме и по какво си приличаме с нашите съседи?” И най-вече въпроса „Кое ни различава от българите? Защо те твърдят, че сме един народ?”.

Както знаем, всяка една нация се основава на общото си историческо минало, на общата си религия, общия език, еднаквата култура – духовна и материална. Тъй като за целия свят, вкючително и на историците от Македония е ясно, че всички тези елементи на нацията доказват категорично, че народа, който населява територията на Р Македония е част от българската нация, управниците на Р Македония разбаха, че имат само два способа, за да се опитат да запазят контрола си над страната, като поддържат лъжата за македонска нация.
Първата позиция беше на продължаване и засилване на противопоставянето на България и българското с всички средства и по всички направления. На гражданите на Р Македония продължава да се втълпява, дори след уж „демократичните промени” от началото на 90те години на XX в., че за всяка злина връхлетяла Р Македония вина има България. Че България непрекъснато дебне, за да нанесе удар по по-малката си съседка и „да заграби културата, историята и територията на Р Македония”.

Второто направление, на което ще обърна по-сериозно внимание в това изложение, е това да се сведе до минимум контакта на гражданите на Р Македония до българското, да се отдалечи вниманието и интереса от историята, от миналото, от отношенията на територията Македония с държавата България. И това беше един изключително хитър ход. Управляващите в Скопие разбраха, че не е възможно да фалшифицираш успешно всяка брънка в историята. Разбраха, че колкото повече лъжи съчиняваш, толкова по уязвим ставаш в двубоя с факти и все повече рискуваш да стимулираш възникването на неудобни въпроси у гражданите на Р Македония, които се опитваш да залееш с една въображаема истина за техния произход. Затова започна подтискане и унищожаване на интереса към историята у младежта на Р Македония. В учебниците по история навлизаха все повече материали за световната история – учениците се възхищаваха от събития случили се на другия край на Земното кълбо и завършваха училище без да знаят нищо за собствената си история, какво остава за историята на българския народ. Историята на Македония им е представяна догматично и без „излишни” уточнения. Единствената цел в учебния процес по история е да се втълпят на учениците две позиции, които трябва да ги водят в живота – че Македония е древна и славна държава, и че нейният изконен враг, от който винаги трябва да се страхува и пази е България. България, която през всички епохи се е стремила единствено да заграби нейната култура и територия. Но тези тези се втълпяват механично, под формата на заклинания – без да се обяснява на учениците как точно са се развили историческите процеси, без да им се даде достъп до автентични исторически документи.
Не трябва да се учудваме тогава, че при пристигането си в България много от младежите от Македония нямат желание да коментират историята. Често можем да чуем заучените фрази „Тя историята няма значение – важно е бъдещето”, „Аз не познавам историята толкова – не ми е интересна.” „Не е важно какъв се чувствам – аз съм гражданин на целия свят.” и подобни несигурни и смутени изказвания. Това е напълно разбираемо. Като интелигентни млади хора те няма как да не осъзнаят, че формата, която в Р Македония се опитват да им представят е грешна и не отговаря на цялата истина. Но когато си бил лишен от възможността да се докоснеш до истината сам, когато очите ти нарочно са били затваряни и в продължение на дълги години са ти повтаряни клишета, които са изисквали от теб да запомниш и възпроизведеш – ти не можеш да бъдеш обвиняван. Затова ние нямаме право да се отнасяме с неприязъм или снизхождение към нашите приятели от Р Македония. Напротив – наш дълг е да им дадем възможност сами да се докоснат до историческата истина, да се запознаят с фактите, такива каквито ги вижда целият останал свят. И когато им обясним нещата, които в Р Македония са били скривани от тях, премълчавани, когато им дадем да прочетат оригиналните документи, спомените и свидетелствата на учени от целия свят, безпристрастни към нашите Балкански емоции, тогава те ще могат сами да вземат решение. И само тогава ще изчезне и въпроса с „кризата на македонската идентичност”. Когато си се докоснал до истината, когато си си отговорил на въпросите, които до момента са стояли дори незададени, тогава можеш да погледнеш смело пред себе си и да кажеш „Аз знам кой съм – знам накъде отивам!”. А тогава нека нашите братя и сестри от Р Македония се определят като каквито искат – като българи, като македонци, като египтяни или марсианци, но нека това те да сторят сами – след като са се докоснали до извора на знанието, а не да бъдат хвърляни в лапите на лъжата, която се опитват да им пробутат за тяхна съдба…
В този текст аз ще нахвърлям само някои основни моменти в историята на Македония, които са ключови за обосноваването на „македонската идентичност” и които са поднасяни в македонските учебници като готови догми, които не трябва да бъдат разглеждани по-подробно и не подлежат не коментар. А това е така, защото учените в Скопие много добре знаят историческата истина и са наясно, че тънкото наметало на заблудата, с което са покрили своята история, може да бъде разкъсано за един миг – само с няколко думи. Думи, които да накарат хората да се замислят и сами да намерят отговорите на въпросите, които никой не задава на глас.
В „научните среди” в Р Македония съществува спор относно етническия произход на „македонския народ”. Нормално е за всеки народ да има няколко хипотези за неговия произход. Обикновено те почиват на конкретни исторически податки – по-малко или повече, зависи от това какви изворови данни са запазени, и не се различават генерално, а единствено в детайлите. Учените от Р Македония, обаче, нарочно избягват изворите за своя произход, тъй като всички те категорично сочат, че населението в Р Македония произхожда от т. нар. група на „българските славяни”. За да потулят силата на документите, „учените” започват да импровизират и създават няколко коренно различни, противоречащи си и абсурдни от научна гледна точка теории.

Една група „учени” защитават теорията за Античния македонизъм – тоест, че жителите на Р Македония са преки наследници на Антична Македония и във вените им тече абсолютно същата кръв, като тази на Александър Македонски. Вдъхновението им от славата на войнствения Александър е разбираемо, но липсата на здрави исторически опори на тази теза – не. Тези „учени” отказват да отговорят на някои неудобни въпроси – защо Александър и баща му – Филип носят гръцки имена? Защо Александър е отгледан и възпитан по гръцки маниери, от гръцки учители и възпитатели (и то не кои да е – а най-изявените гръцки философи)? Защо той говори и пише на гръцки, а не на „античен македонски”? Защо се опитва да обедини всички гръцки полиси в една държава, вместо да използва разединението им за целите на своята „македонска държава”? Нито един съвременен „македонски учен” не се опитва да отговори обосновано и изчерпателно на въпроса „Дали Александър Македонски не се е чувствал грък”? В Р Македония предпочитат да не се задълбава в този въпрос, а да се издига паметник след паметник на Александър Велики (защото той е Македонски само за жителите на България и Р Македония – останалия свят го нарича „Велики”), на баща му и на коня му…
Втора група „учени” защитава теорията за Славянския произход на македонците. За да се подчертае хаоса в главите на „научните работници” край Вардар, последователите на тази теория се делят на множество под-групи. Най-лумпенизираните от тях смятат, че населението на Р Македония е славянско автохтонно население – тоест, че те са славяни, които са населявали поречието на р. Вардар от хиляди години. Целият свят, с изключение на десетина болни човека в Р Македония знаят, че славяните населяват първоначално земите между реките Висла и Одер. Чак около средата на V век първите славяни достигнали до римските провинции Панония и Дакия. Това се случило по време на Великото преселение на народите. Според византийските източници първите славяни се заселили на Балканите чак към края на VI и началото на VII в. Толкова за тази абсурдна теза, че македонците са славяни и същевременно автохтонни жители на тези земи.
Друга под-група от привърженици на славянския произход твърдят, че македонците са славяни, но коренно различни от българите и сърбите – отделна славянска група с множество разлики в езика, бита и културата. Трета категория „учени” продължават да живеят с достиженията на сръбската „академическа мисъл” от началото на XX в. и твърдят, че македонците са славяни от сръбската група, които просто са се заселили по-на юг. Тоест, това е добре познатата ни лъжа за „южните сърби” просъществувала до Втората световна война, с цел да обоснове присъствието на Македония в територията на Югославия. Да отговорим на тези две теории, като си послужим с автентичните извори от онези времена – нека читателите сами да преценят на кой може да се доверят – на учени със съмнителни дипломи от Белград или на хора съвременници на събитията. Византийските писатели Прокопий Кесарийски и Йоан Ефески, както и документите на император Ираклий ни показват, че централните и източните части на Балканите – от Черно море до Шар планина, били колонизирани главно от дакийските славяни (които през V век населили Дакия). Тези славяни са наречени от учените „славяни от българската група”. През 624 г. панонските славяни получили разрешение от император Ираклий да заселят северо-западните части на полуострова и в научните среди те се наричат „сърбохърватски племена”. Ние знаем дори местата на заселване на някои племена. Тук ще посочим, че на територията на днешна Р Македония се заселили стримонците, част от драговитите, сагудатите, ринхините, верзитите и някои други племена. Тази информация не се предоставя на учениците в Р Македония – защото би повдигнала неудобни въпроси – щом едни и същи племена населяват територията на днешната Р Македония и на България не означава ли това, че в двата народа и днес тече еднаква кръв.
Разбира се, вечно опитващите се да обосноват съществуването си скопски „историци” са измислили и редица други екстравагантни теории. Една от тях е, че македонците са наследници на хуните. Обръщам внимание на това смехотворно твърдение само за да подчертая на нашите читатели колко далеч може да стигне човек, който се е оплел в собствените си лъжи и стремежи да каже на черното-бяло. Ако тази теория има последователи, те биха могли да споделят – на кое точно племе са наследници днешните граждани на Р Македония (както знаем хуните са представлявали съюз от множество племена), как точно са се заселили на Балканите – кога, при кой император? И още един любопиен въпрос – най-безбуквената и лумпенизирана прослойка на македонското общество (тази, която най-тясно е свързаа с бившия югославски режим) обича, когато говори за България да си служи с термини от рода на „татари” и „варвари”. Като не засягам тук въпроса, че за вековете за които говорим (V, VI, VII) на света не е имало нито един татарин и никой не е подозирал, че някога ще се появи такова нещо, то остава въпроса – „академическия елит” на Р Македония иска да бъде наследник на номади и варвари – хуни или на изключително висока цивилизация и култура – Античната държава на Александър Велики? За нещастие на този елит – в истинския живот няма значение какво искаш. Значение имат единствено фактите, а относно етническия характер на населението в Р Македония – в световната наука няма съмнение – днешните македонци по произход са славяни и то от „българската група”, населила тези земи в началото и средата на VII в.
Скопските „историци”, независимо коя от горните тези подкрепят, небрежно пропускат периода от няколко века и следващото нещо, което изтъкват като стълб на „македонската идентичност” е цар Самуил и неговото царство. Тезата на лъжеисториците е следната: Самуил е етнически македонец, оглавява македонска държава и се бори срещу агресията на България и Византия, за да защити независима Македония и умира за свободата на Македония. Толкова. Всяка дума за Самуил от тук насетне е опасна за „македонската идентичност”. Затова на младежите в Р Македония можеш да напишеш цял урок за това колко смел, красив, умен и античен е бил цар Самуил, но не бива да им казваш нищо съществено за него, какво остава да им позволиш да се докоснат до документи от неговото време.
Какво се премълчава в Р Македония, когато се говори за цар Самуил?
Самуил е син на комит Никола. Комитът е човек, който управлява комитат (административна област) . Тоест Самуил е наследник на един много влиятелен мъж. Да споменем, че комит Никола е назначен на този пост от българския владетел (цар Петър), а комити обикновено са ставали близки и дори роднини на царското семейство. Наследниците на комита са се наричали комитопули – такива са били Самуил и неговите трима братя. Докато баща им е управлявал цялата област, комитопулите са резидирали в отделни големи градове в областта и са изпълнявали ролята на местни наместници на комитата. Тук идва и първият интересен момент – Самуил управлява като комитопул в гр. Видин – една от най-важните български крепости на северната граница. Нима българският цар би поверил отбраната на важен граничен център на човек, който не е българин и който се бори срещу българската власт в област Македония? И нима Самуил би служил вярно на българския цар?
Както знаем цар Петър умира, а по-голямата част от България е превзета от византийската войска. Какво прави Самуил в този момент? Ако той се чувстваше небългарин и копнееше да освободи област Македония от българската власт какъв по-удобен момент от този? На практика българската власт е ликвидирана, столицата е превзета… Вместо да се обяви за независим македонски владетел Самуил прави нещо много интересно. На първо време, той изчаква смъртта на законния наследник на трона Борис II и чак след това се обявява за цар. Самуил се обръща към немския император Отон I, за да търси помощ в борбата срещу Византия за запазване на българската независимост. Да не забравяме каква е съдбата на българската патриаршия – когато император Йоан Цимисхи превзема Преслав той унищожава и патриаршията. Но патриарх Дамян не се замисля и избягва при Самуил, като се установява в Охрид. Нима Самуил би позволил да се приеме символа на българското върховенство в неговата столица – не – това ясно говори, че цар Самуил много добре осъзнава себе си, като защитник на българската независимост.
Да продължим с нещо още по-неприятно за „македонската историческа наука”. Както знаем Самуил води войни за запазването на своето царство срещу византийския император Василий II. Как обаче е цялото име на императора – отговорът е доста учудващ за незапознатия читател – Василий II Македонец… Как така византиецът, който се бори срещу уж македонската държава на уж македонския цар Самуил се казва Македонец. Отговорът е елементарен, но изисква съобразяване с историческата истина. През XI в., когато се развиват събитията за които говорим, областта, която днес наричаме Р Македония изобщо не се е наричала така. Географското име Македония през Средновековието е свързано с областта около Константинопол. Точно от там произхожда рода на Василий II и затова цялата му династия се нарича Македонска. Найстина елементарно и очевидно за целия свят – от най-известните византолози от калибъра на Ф. Успенски до внимателния ученик от 7 клас в Чили. Единствените, които премълчават този факт са „огромните капацитети” от МАНУ. Защото ако напишеш това в учебник по история в Р Македония, найстина – на секундата ще ликвидираш „кризата на идентитета”. На всеки ще му стане ясно колко точно македонец е бил Самуил… Но това далеч не изчерпва въпроса – нека дадем още малко материал за размисъл на колегите „историчари”. Този същият Василий II ненавиждал всичко българско и се бил отдал с цялата си енергия на една цел – да унищожи българската държава и да върне границите на Византия на Дунав. За съжаление, плановете му се увенчали с успех и след трагичната битка при с. Ключ, където той избил и пленил цвета на самуиловата войска, Василий добавил към името си „Българоубиеца”. Не „Македоноубиеца”, не „славяноубиеца” или „варвароубиеца”. Василий II Македонеца много добре е знаел чия войска стой пред него. Той е знаел, че пред него стоят българските войни на българския цар Самуил. Всеки, който се опита да придаде друг смисъл на тези факти може да даде воля на мозъчните си конвулсии, но не може да промени историческата истина. Защото, когато фактите говорят – редно е умовете да започнат да мислят.

image

Но ако тези факти за произхода на цар Самуил не са достатъчни можем да добавим още. Цар Калоян (безспорно нямащ нищо общо с антична Македония или каквото и да било друго нещо, към което „учените” в Р Македония искат или могат да претендират) се отдава на мисълта да отмъсти на ромеите за робството, от което току що се е освободила България. Калоян нарича себе си „Гръкоубиец” – аналогията е елементарна. Калоян иска да отмъсти за паметта на Самуил и неговите войни. Това далеч не е всичко. Калоян нарича Самуил свои предтец в едно от писмата си до папата. Очевидно е, че Калоян не е и помислял за Самуил като за някакъв отцепник или небългарин. Напротив – за Калоян Самуил е гордост за българския род.
Още по-буквално доказателство за българския произход на Самуил ни е оставил неговият племенник– Иван Владислав. Ето какво пише на един каменен надпис, открит до гр. Битоля, който надпис и днес се намира в Р Македония – небрежно скрит в мазето на историческия музей: „През годината 6523 (1015-1016) от сътворението на света обнови се тая крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата мъченица наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври в 20 ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…), а този в (…) разбит биде от цар Василий в годината 6522 (1014) от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.”

imageТук няма нужда да коментираме текста на Битолския надпис на цар Иван-Владислав. Но ще зададем въпроса – защо „историците” в Р Македония не пишат в учебниците по история за този важен документ? И как биха обяснили на населението в Р Македония, че Самуил е не-българин, когато неговия племенник многократно се самоопределя като българин и дори буквално пише, че „Този самодържец (Самуил) беше българин по род…”? Нима днешните „учени” със съмнителни дипломи знаят по-добре от самия Самуил какъв е бил той? Абсурди…

Това, обаче, е един добре изпипан и често използван от скопските „историци” похват – „посмъртното отродяване” на исторически личности. „Изследователите” в Р Македония обичат да избират отдавна починали исторически фигури и да обявяват, че те са се чувствали и са били „македонци”, като в Скопие разбират това като не-българи, наследници на някакъв отделен македонски народ. Поле за този тип „отродяване” в новата и най-новата история „историците” в Р Македония са намерили във Вътрешната Македонска Революционна Организация. Любима теза на „учените” в Скопие е, че ВМРО е някаква „македонска” организация, която, едва ли не, се е борила не толкова за свободата на Македония от турско робство, колкото срещу българската агресия в региона. Освен това, ръководителите и четниците на ВМРО са били македонци не-българи, които са ненавиждали България и с всички сили са се борили срещу нея. Често те са убивани от български агенти. Любим довод за „македонските академици” са лозунгите, издигани от ВМРО – „Македония на македонците!” и „За Независима Македония”. На обикновените граждани в Р Македония това се представя като готови факти, неподлежащи на анализиране и разбиране – просто шаблони, в които трябва да се вярва, да се наизустяват и, най-важното, да не се замисля и рови! Защото допълнителното вглеждане в тези въпроси ще покаже на читателя колко налудничави са тезите на „учените” в Скопие. Всички тези твърдения са лъжи и целят единствено да хвърлят прах в очите на гражданите на Р Македония, за да не виждат те простата истина – ВМРО винаги е била българска организация, нейните дейци са българи, които са се гордеели със своя български произход, а девизите „Македония на македонците” и „За Независима Македония” са били осъзнавани като способ да се представи пред Великите сили и света идеята за свобода на Македония, като под названието македонци се е имало винаги предвид населението на географския регион Македония – българи, албанци, власи и доколкото е имало такива – турци, евреи, цигани и гърци. Никога в края на XIX и първата половина на XX век никой не е допускал, че може да съществува „македонска народност” или славянско население в Македония, което да се смята за не-българско.
Нека погледнем фактите. За съжаление, повечето от тях се крият от населението на Р Македония, защото срещу тях догмите и лъжите не издържат нито секунда. Нека нахвърляме няколко щрихи, които да разбулят истините относно това какво е ВМРО и за какво се е борила тя от своето създаване до днес.
Малцина в Р Македония знаят, че ВМРО не е създадена с това име. Организацията, която е създадена на 23 октомври 1893 г. в Солун от д-р Христо Татарчев, Петър Попарсов, Христо Батанджиев, Андон Димитров, Иван Хаджиниколов и Дамян Груев, се нарича Български Македоно-Одрински Революционен Комитет (БМОРК). Целта, която Организацията си поставя е „извоюването на политическа автономия на Македония и Одринско”. Според чл. 3 от Устава на Организацията член на БМОРК може да бъде „всеки българин, без разлика на пола”. Тоест, още в наименованието и Устава на Организацията срещаме непрекъснато думите „български” и „българин”. Освен това категорично изявление на националните чувства, да не забравяме и факта, че основателите на Организацията си поставят за цел и освобождаването на Одринско (т. нар. Одринска Тракия) – факт, който не може да бъде обяснен от „скопските историци”, защото и най-големият лъжец не може да търси „македонци” около Одрин. Но тук дори не е нужно да разсъждаваме задълбочено. Нещата са повече от ясни – да дадем думата на участниците в тези събития.
Първият председател на БМОРК , д-р Христо Татарчев , пише в спомените си, че дълго се е разисквало върху целта на тази организация, като по-късно са се спрели върху автономията на Македония с предимство на българския елемент. Не се възприема идеята за директно присъединение на Македония към България, защото е било явно, че това ще срещне големи пречки, поради противодействието на Великите сили, аспирациите на съседните малки държави и на Османската империя. Налага се становището, че една автономна Македония би могла по-лесно да се съедини с България, по модела на съединението на Княжество България от 1885 г.
Гоце Делчев често е представян от „историците” в Р Македония за не-българин, мразещ България и борещ се срещу нея. Те, обаче, спестяват истината за това, че Гоце Делчев е учил в българско военно училище и е бил най-близък приятел с поета Пейо Яворов – български поет – пламенен патриот и, между впрочем, четник на ВМРО. Всъщност, единствената биография на Гоце Делчев, писана от негов близък и съвременник, е тази на Пейо Яворов. Ще е хубаво повече хора в Р Македония да я прочетат, за да прозрат истината за своя национален герой – войводата Гоце Делчев. В едно писмо до същия този Пейо Яворов Гоце Делчев споделя, че целта на БМОРК е да се бори за автономията на Македония и Одринско, за да се запази в тяхната цялост като един етап за бъдещето им присъединяване към общото българско отечество.
Запазени са и думите на Даме Груев: „Мислехме да създадем организация по образец на революционната организация в България преди Освобождението, да действаме по примера на Ботев, Левски, Бенковски и пр. … Ние сме си българи и всякога работим за обединението на българщината”. Коментар на такива думи не може да се прави. Нито тълкуване. От тук насетне всеки, който смее да твърди, че Даме Груев се е чувствал античен македонец или какъвто и да е, но не и българин, може да бъде смело заклеймен като лъжец и манипулатор. Защото това е обругаване на паметта на великите войводи и борци на Революционната организация!

image
Марко Лерински

Лъжците в Скопската „академия на науките” не се срамуват да фалшифицират дори целите биографии на дейците на Организацията. Ще дадем само няколко примера. „Историците” от Р Македония не обичат да изтъкват факта, че една голяма част от борците на ВМРО не са родом от Македония, но въпреки това оставят живота си за свободата на Македония, като четници и дори войводи. Всички се прекланяме пред смелостта на войводата Марко Лерински. За съжаление, страха от истината в Р Македония не позолява нищо повече. Не позволява дори да разберем кой точно е бил Марко. Разрешено е да пеем единствено песента за неговата геройчна смърт в борбата срещу турците. Обикновеният гражданин на Р Македония обикновено си представя, че Марко Лерински се е казвал Марко и е бил родом от Леринско, където и води своята крилата чета. Логиката е обяснима, но напълно погрешна. Марко Лерински се казва Георги Иванов и е родом от град Котел в Източна България. Това е и родния град на Г. С. Раковски и Софроний Врачански – все видни дейци на българското Възраждане. Георги Иванов заминава за поробена Македония и се превръща в един от най-първите военни педагози на ВМРО, тъй като е и офицер от българската армия. Войводата води чета в Леринско и с храбростта си се превръща в закрилник на поробеното население, поради което е наречен Марко – Леринския цар. Нека някой от „учените” обясни в урока за ВМРО защо един българин от Източна България оставя жена си и децата си, за да не ги види никога вече и да остави костите си на брега на Егейско море. Защо народа в Македония обиква този български офицер и го смята за свой закрилник. Нали според съвременната „македонска наука” българите са най-голям враг на „македонския народ”? За всеки нормален читател би станало ясно, че Марко Лерински се е борил за свободата на своите поробени братя, и че е бил смятан за брат от българското население в Леринско.

Подобна е и историята за Костадин Войводата. Всеки в Р Македония от малък знае песента „Слушай как шумят шумите” и се прекланя пред подвига на смелия Костадин Войводата, който е умрял за поробената Македония. Но кой е Костадин Войводата – смел античен македонец – пра-пра-внук на Александър Велики ли? В никакъв случай. Капитанът Костадин е родом от едно село в полите на Странджа планина (в Тракия) и се бие в Македония като офицер-предводител на българската армия. Подробностите за неговата биография любознателния читател ще открие сам. Тук важното е, че любовта наследена у народа в Македония към Костадин Войводата е показателна и не може да бъде заличена от политически фалшификации. Тази „изворна македонска песен” демонстрира по най-великолепен начин как е възприемана България и българската войска в Македония в първата половина на XX век – като блян и като освободителка от тежкото робство на турци и сърби.

Подобни примери могат да се дадат десетки и дори стотици, но не това е целта на нашето изложение. Нека сега само с няколко думи обърнем внимание на лъжата, че лозунгът „Македония на македонците” и „За Независима Македония” доказвали, че лидерите на ВМРО възприемали себе си и народа на Македония като отделен „македонски” и различен от българския. За мнението на основателите и първите водачи на Организацията вече говорихме по-горе в текста. Интересно е, че тези лозунги стават изключително популярни по времето, когато ВМРО се управлява от Тодор Александров и Иван Михайлов. Та нали днес в Р Македония те са обявявани за най-големи „бугараши”, българомани и буквално „агенти на София”. Защо точно те най-активно издигат знамето на „независима Македония”. Факт е, че и двамата са пламенни български патриоти. Тяхното национално чувство не може да бъде изопачено, защото и двамата (а най-вече Иван Михайлов) са оставили достатъчно писмени свидетелства за своя произход и национално чувство. Затова те са отричани от „македонската наука”. Но идеята за „Независима Македония” е популярна, поради невъзможността да се обедини тази територия с Царство България – просто международната обстановка не го допуска в условията след Първата световна война, в която България е победена и разкъсана. Точно поради тази причина, и защото повече от всичко лидерите на ВМРО желаят добруването на българското население в Македония, те приемат идеята Македония да се обособи като независим държавен организъм – за да не се дели тя на части и да се предотврати нейното обезбългаряване. Водачите на ВМРО виждат с очите си, че българите в Егеска Македония биват физически унищожавани и прогонвани от гръцката държава, а Сърбия започва планомерно да „посръбчва” българското население във Вардарско. Единственият начин да се противодейства на тези процеси е Македония да бъде обявена за независима и нейното население да се управлява само – само така ще се гарантира сигурността на българското мнозинство в региона.imageТова би предоставило и възможност да се изчакат по-благоприятни условия за евентуално обединение с Царство България. Всъщност, идеята за Независима Македония е пределно ясно обоснована в книгата на Иван Михайлов „Македония – Швейцария на Балканите”, както и в неговите „Спомени”. Ако страхът от истината отпусне за момент „историческата наука” в Р Македония то мнозина биха могли свободно да се докоснат сами до тези произведения. И тогава много неща биха се изяснили в главите на дълго лъганите граждани на Р Македония. Би се разкрила истината за това – какъв беше Ванчо Михайлов, за какво се бореше ВМРО и какво бъдеще искаха за нас нашите предци.
Силата на страха е голяма. Страхът от това да променим живота си. Но затова смелите хора успяват, защото най-трудно е да победиш самия себе си. А за да се победиш – първо трябва да се опознаеш – да разбереш кой си всъщност, откъде идваш и накъде отиваш. Нашите братя в Македония трябва да се докоснат до истината, за да открият сами, че идваме от едно и също място, че имаме обща история и само от нас зависи дали ще вървим напред заедно или разделени. Това, което зависи от нас – да предоставим достъп до истината и да бъдем търпеливи – ние ще продължаваме да правим. От приятелите ни отвъд странната граница, която ни разделя зависи да се замислят за това какво бъдеще искат за себе си и своите деца – дали искат да изберат тъмнината на лъжата, прикритата истина и страха от света извън собствената черупка или искат светло бъдеще, сигурност и удоволетворението, че най-сетне сме завършили това, което нашите славни предци ни завещаха – окончателното обединение на българския народ.
Глас народен – глас божий

                          източник:Altermedia България 
                            http://bg.altermedia.info/



Тагове:   Самуил,   Славяни,   Византия,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: avitohol
Категория: История
Прочетен: 204023
Постинги: 68
Коментари: 121
Гласове: 132
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031